Рьорих и България

Енциклопедията „Рьорих и България” е първият по рода си опит в БГ-НЕТА да запознае читателя с малко известни исторически факти, интерпретации и изводи свързани с тази фамилия станала легендарна още приживе.

Темата Рьорих и България в Енциклопедия „Рьорих и България” запознава читателя, както с популярни факти и идеи, така и с малко известни исторически факти, интерпретации и изводи свързани с фамилия Рьорих. Изследването е направено след обстойното проучване на културния взаимообмен между семейство Рьорих, българската интелигенция и политическия елит през целия XX век. Тук са представени в съкратен вид основните събития свързващи огромната културна програма на семейство Рьорих и събитията в България. Всяка тема се разглежда подробно на съответното място.

Николай Рьорих и България

Началото на 20 век

Николай Рьорих става известен в България още с първите си публикации от 1899 г. Бъдейки художник, археолог, академик, председател на Мир Искусства, той се среща или поддържа кореспонденция с български културни дейци, между които са: Сирак Скитник, Борис Георгиев, Николай Райнов и други. Така, постепенно, част от посланията на Рьорих, негови картини и стихове са публикувани в българската преса, излизала през началото на XX век.

Българска Асоциация Рьорих и Агни Йога

Между 1924 г. и 1925 г. година, само няколко месеца след издаването им в Берлин, в България се превеждат и издават от Виктор Сеплевенко първите издания – Зов и Озарение от научно-философския труд, останал в историята под името Агни Йога. Тези четиринадесет тома, съдържащи в себе си сновите на една нова удухотворена наука, са записани от жената – спътницата и вдъхновителката на Николай Рьорих – Елена Рьорих. Тя също подържа кореспонденция с издателите и преводачите на Живата Етика, както още е наречено философско-етичното учение.

Пет години по-късно, през 1930 г., група интелектуалци, начело с Николай Райнов и Благой Мавров създават Българска Асоциация Рьорих /БАР/. Асоциацията работи много активно до началото на Втората световна война.

“Пакта Рьорих”

Организаторите на Българска Асоциация Рьорих /БАР/ създават български Комитет по Пакта Рьорих /подписан през 1935 г. в кабинета на президента на САЩ Франклин Рузвелт/ и активно разпространяват новината за този хуманен акт. Председателят на БАР генерал Никифор Никифоров, както и съветникът на Борис III Любомир Лулчев популяризират идеята сред политическия елит. През 1954 г. ЮНЕСКО приема като официален документ идеята на Николай Рьорих, известна като Пакта Рьорих. Тогава България е не само една от първите държави ратифицирала документа, но и една от немногото страни, продължили активно да разработват и допълват пакта в последвалите десетилетия.

Институт за Хималайски изследвания “Урусвати”

Междувременно, през 1932 г. – 1936 г., художникът Борис Георгиев – Варненеца посещава сем. Рьорих в Хималаите и взима участие в работата на създаденият от тях институт “Урусвати”. Именно там той е вдъхновен да нарисува и впечатляващата си картина „Буда се явява на Александър Македонски”. След завръщането си от Индия „Варненеца” продължава да рисува още по-запленяващо. Започва да пише и много материали за българската преса, като същевременно изнася сказки. През 70-те години Людмила Живкова започва да възстановява уникалната мултидисциплинарна дейност на Института.

Рьорих Общества

Постепенно, между Рьорих обществата в България – Българска Асоциация Рьорих, Латвия, Югославия, Америка и други държави се установяват тесни връзки, които са едни от обектите на изследване в предложената енциклопедия. През 1935 г. в Рига, Латвия е създаден Музей и галерия на Рьорих.

• Поканени са българските художници Васил Стоилов, Владимир Димитров-Майстора и други да дадат картини за Музея, но Втората световна война попречва на реализирането, както и на гостуванато на картини на Николай Рьорих в България.

Кореспонденти на Николай Рьорих

Людмила Живкова и идеите на Рьорих

През 70-те години, целият български културен елит, ръководен от Людмила Живкова в качеството си на председател на Комитета за култура, успешно реализира много от философско-етичните идеи на сем. Рьорих.

• Създадени са мащабни национални и международни програми, между които:
  • „Програма за естетическо възпитание на народа”,
  • “Хармонично развити личности” /започнала с “Година на Рьорих” /1978 г./,
  • Международна детска асамблея “Знаме на Мира”,
  • “1300 г. България”,
• “Урусвати” и др.

• Благодарение на това, България е на 4-то място в света по брой на оригинални картини /250/ на Николай Рьорих, щедро подарени от Светослав Рьорих. Тези картини и много документи са дарени при условие да бъдат постоянно експонирани, с цел да се създаде Международен “Рьорих” център – една идея изпреварила времето си с десетилетия.

[редактиране]Рьорих движението след 1990 г.

Така, след повече от десет години, през 1993 г. в нашата страна започва дейност новосъздаденото Рьорих движение – Българско сдружение Рьорих, което приема щафетата от 30-те и 70-те години. Днес успешно действат няколко Клуба, Сдружение, Центъра в различни градове:

• София- Клуб “Приятели на Рьорих” и Национално Българско сдружение Рьорих,
• Пловдив -Клуб “Приятели на Рьорих”,
• Варна – Варненски Център Рьорих и др.

За наша радост има стотици симпатизанти на идеята за Мир чрез култура и хиляди проявяващи интерес към Вселената Рьорих.

За тях, за всички интересуващи се от живота и творчеството на сем. Рьорих и за бъдещите Приятели на Рьорих е тази енциклопедия.

Целта ни е постепенно да разкажем за хората, които пряко или косвено са работили със сем. Рьорих от началото на 20 век /около 400 души/, за програмите и идеите свързани с България /около 500 статии/ и за значението на някои от основните картини, рисувани от Николай Рьорих и Светослав Рьорих, намиращи се в България или показвани на изложби.

Елена Блаватска и България

Животът на сем. Рьорих се преплита по интересен начин с творчеството на Елена Блаватска – друга легендарна фигура от втората половина на XIX век. Нейната съдба също е тясно свързана с България. Посещавайки нашите земи, точно когато там “Апостола на Свободата” Васил Левски вече е запалил огъня на революцията, „Великата бяла йогиня” както я наричат индийските брамини, изследва и се възхищава от уникалната ни култура, откривайки невероятни прилики с древноиндийската. Именно мадам Блаватска е един от първите все още ненадминати изследователи на индоарийските ни корени. Взимайки под внимание всичко това, част от материалите закономерно преливат, докосвайки живота и творчеството на Елена Блаватска, връзките с България и сем. Рьорих.

Енциклопедия „Рьорих и България”

Като всяка развиваща се система и нашата Енциклопедия ще се допълва с нови факти и документи. В плодотворните взаимоотношенния между сем. Рьорих и България има немалко неизяснени или спорни факти и мнения, които ще се радваме с общи усилия да анализираме и изясним. Енциклопедията е отворена за нови факти и материали, които ще допълват наличната база данни, като се надяваме да помогнат за създаването на бъдещия БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР РЬОРИХ.