Елена Блаватска

от Рьорих и България
Направо към: навигация, търсене
Елена Блаватска
Blavatsk.jpg
Елена Блаватска
Професия: писател, езотерик

Биографични данни:
Роден на: 11 август 1831 г.
Роден в: Днепропетровск, Украина
Починал на: 8 май 1891 г.
Починал в: Лондон, Англия

Фен:
Клуб(ове): Теософско Общество

Елена Петровна Блаватска е създателка на Теософията, световно известна писателка и пътешественица.

Съдържание

[редактиране] Биография

Елена Петровна Блаватска е родена на 11 август 1831 г. в гр.Екатеринослав /днес Днепропетровск, Украина/ в аристократично семейство.

  • По майчина линия произлиза от рода Долгорукови и френски емигрант Бандре-дю-Плеси, а по бащина от немските князе Мекленбургски. Майка й Елена Хан е била талантлива писателка, наричана “руската Жорж-Санд”. Тя почива съвсем млада, на 25 години, оставяйки 2 малки дъщери – Елена и Вера /Вера Желиховска/.
  • Баща им Петър Хан, офицер-артелерист в руската армия, постоянно се премества с частта си и това го лишава от възможността да възпитава дъщерите си.
  • Възпитанието поема баба им – княгиня Елена Фадеева /Долгорукова/, изключително образована жена, владееща 5 езика и задълбочено изучаваща естествените науки.
  • Още през детството си Елена проявява способност да вижда миналото и бъдещето, прояви на ясновидство, телепатия и др. Тези и способности остават напълно неразбираеми за роднините й и предизвикват страх за здравето и.
  • В къщата на баба си тя открива библиотеката на княз Петър Долгоруков /бащата на баба й/ събрал една от най-добрите езотерични библиотеки в Русия – и едва 14 годишна тя започва да се запознава с най-известните автори.

[редактиране] Пътувания

  • След 2 месеца тя го напуска и заминава за Египет, където се запознава с копски учител.
  • Започва 24 годишен период на непрекъснати пътешествия по целият свят, изучаване на световните религии и постепенно овладяване на необикновенните й способности.
  • Този период от биографията й е най-скрит и затова в повечето книги само се изброяват многото райони на света, които тя посещава в търсене на съкровенното знание – Европа /от Кавказ до Испания/, Америка /от Канада до Перу/, Азия /от о.Ява до Хималаите/ и много други.

Знае се, Питагор – Велик посветен в тайните науки, е учил в храмовете на Египет 22 години, а след това в храмовете на Вавилон още 12 години.

[редактиране] Учители

  • Елена Петровна още като дете е имала Висок Покровител. Той се появявал в сънищата, тя познавала и обичала тези зовящи я очи. В детските й години, той я спасява няколко пъти, оказвайки невидима помощ /при падане от високо, от препускащ кон и др/. Тя чувства и предусеща, че може да разбере същността на тези явления и на феномените, които я съпровождат, само когато се срещне с Учителя си. Заради това тя напуска родната къща, аристократичната среда и пътува из целия свят, изучава тайните науки, прави няколко опита да проникне в Тибет.
  • Първата среща с Учителя /Махатма Мория/ се осъществява през 1851 г. в Лондон. И през цялият си живот тя проявява изключителна преданост и готовност за саможертва в името на Учителя. Тайната, която забулва тази страна на живота й, е добре разбираема за тези, които познават философията на Изтока и Теософията.
  • Скептичният западен ум трудно възприема съществуването в определени райони на Хималайте /Шамбала/ на Братство на Учители на Мъдростта /Махатми/, помагащи на човечеството, докато на Изтока те отдавна са познати.

Но за да бъде някой приет като ученик на Великите Учители се изисква огромен труд не само през един живот, многобройни изпитания и препълваща сърцето любов към хората. Това са някои от условията, позволяващи да се получи достъп до тези космически знания, “трохички от масата” от които ползват магьосници и екстрасенси, учудващи ни с феномените си. С тези знания извършва чудеса и възкръсява Христос. Но, който може да съживява, той може и да убива. Затова толкова много препятствия има по пътя към тези космически знания.

  • Затова на Елена Блаватска едва след 24 годишен период на ученичество, и се дава мисията да предаде на хората, живеещи в сегашния изключително сложен преходен период на еволюцията, част от тези космически знания.

[редактиране] Теософско общество

На 7 септември 1875 г. в квартирата на Блаватска в Ню Йорк се учредява Теософското Общество/ТО/. Председател става полковник Хенри Олкът, предан сътрудник на Блаватска, а самата тя заема скромната длъжност “секретар за връзка с кореспондентите”. След няколко години ТО се пренася в Индия, където край гр.Мадрас, в Адьяр е щтаб-квартирата, която функционира и до днес, превръщайки се в Всемирно Теософско общество, имащо филиали в целият свят.

[редактиране] ОСНОВНИ ДАТИ

  • 1831 г. Родена на 12.08. в гр. Екатеринослав /днес Днепропетровск, Украина/ в аристократично семейство.
  • 1848 г. Омъжва се на 17 г. за държавния чиновник Н.Блаватски, когото след два месеца напуска и

заминава за Турция, Гърция, Египет. Започва 24 годишен период на непрекъснати пътешествия по целият свят, изучаване на световните религии и постепенно овладяване на необикновенните й способности.

Moria.jpg
KUTHUMI.jpg

[редактиране] БЛАВАТСКА И БЪЛГАРИЯ

[редактиране] 1876 г. – 1878 г.

Многобройните пътувания на Блаватска из Балканите и България, задълбоченото изучаване на българските обичаи и откриване на дълбоки връзки с подобни обичаи в Индия, предопределя постоянният й интерес към България и нейната история. По време на руско-турската война Е.Блаватска е в Ню Йорк, но това не и пречи, не само внимателно да следи хода на военните действия, но и да пише многобройни статии за американската и руската преса. Сестра й Вера Желиховска така описва този горещ период: “С започването на нашата война с Турция, Елена Петровна няма нито минута покой. О! Какви гръмогласни статии пише тя в американските вестници от края на 1876 и цялата 1877 г. срещу иезутството на католиците, срещу враждебните изказвания на папата срещу славяните. Как боледуваше душата и, всяка нервна клетка, всяка капка от нейната руска, православна кръв, за кръвта на своите съотечественици. Писмата й от този период са писани не с мастило, а с кръв и сълзи”. “Появата на знаменитата папска реч за това, че “схизмът колкото по-бързо е подтиснат, толкова по-добре”/т.е. да няма православна църква/ и че “ръката на Бога може да ръководи и мечът на башибузуците” – я поболява, като предизвиква треска от негодование. Оправяйки се от болестта, тя се развихря с поредица от толкова язвителни статии срещу папата и неговото “благословение на турското оръжие”, че ню-йоркския нунций й праща свой парламентьор.” Блаватска изпитва постоянно безпокойство както за развоя на войната, така и за съдбата на своите роднини, участници в бойните действия. “През есента Блаватска няколко пъти е разтревожена от видения на своя братовчед Александър Витте /по това време майор от Нижнегородския драгунски полк/, облян в кръв, с превързана глава. За нещастие това видение предшества реално събитие. На 2 октомври 1877 г. той по чудо се спасява от гибел. Но е бил толкова силно контузен в главата, че едва не умира. Контузията оставя трагични последствия, постоянно главоболие, усложняваща се болест, от която той почива през 1884 г. Неописуемо радват Елена Петровна успехите на руското оръжие, които тя жадно следи и те я радват многократно по-силно от личните й успехи. След взимането на Плевен, например, тя избликва с възторжено послание към роднините си; докато получения от Англия диплом за почетно масонско звание предизиква умерено удоволствие и дори хумористично писмо”. В боевете в България участват също чичо й Ростислав Фадеев и племеника Ростислав Яхонтов. Независимо, че Блаватска вече е с американско гражданство, тя си остава гореща патриотка и през цялата война изпраща пари за Червения Кръст, в помощ на ранените в руско-турската война. Хонорарът от “Разбулената Изида” и от статиите в руската преса отиват за същата цел.

  • 13 май 1792 г. — роден Пий IX (Pius IX — Giovanni Maria Mastai-Ferretti) (поч. 1878 г.), римски папа (1846 г.1878 г.). Защищава през 1876 г. башибузукските изстъпления по време на Априлското въстание. Елена Блаватска пише остри изобличителни статии срещу папата и неговия нунций в Ню Йорк е принуден да се извини.

[редактиране] Блаватска и Александър ІІ

На 1 март 1881 г. е убит руският “цар-освободител” на България Александър ІІ. Блаватска, която е в Индия, е толкова потресена, че се разболява тежко. В дневника си тя записва: “Нека всички се смеят над мене, но аз, американска гражданка, чувствам към незаслужената, мъченическа смърт на Царя Самодержавец такава жалост, такава мъка и срам, каквато и в самото сърце на Русия хората не могат по-силно да чувстват”. Издаваното от нея списание “Теософист” излиза с траурна корица. Оправяйки се от болестта тя пише за в.”Пионер”/Алахабад/ превъзходна статия за всичко извършено от император АлександърІІ и е много доволна, че повечето вестници я препечатват.

[редактиране] Музеи на Блаватска

Blavatska plocha 2-2.jpg

[редактиране] Блаватска и Рьорих

[редактиране] Науката и Блаватска

[редактиране] Подвигът на Блаватска

[редактиране] Биография

[редактиране] Теософско общество - Русия

[редактиране] Издания

Vestonosez - NR 1946.jpg
Vestonosez.jpg


[редактиране] На български език

[[Картинка:|рамка|дясно|]]

Kn Karma kor.jpg
Kn EPB Rechnik bg.jpg

Превод Георги Генчев и Станимир Йотов. [[Картинка:|рамка|дясно|]]

Kn LD Kraat 1.jpg


Vitte obl.jpg
Solovev-blavatsky.jpg

[редактиране] На английски език

[редактиране] За нея

Лични инструменти